Skip to main content

📈02. Картография, базирана на данни

Published onDec 29, 2023
📈02. Картография, базирана на данни
·

Данните, с които днес потребителите могат да изработват карти и разнообразни други видове визуализации, са все повече и от много на брой източници. Този поток от информация и данни, включително географски (пространствени), предоставя много нови възможности, но и предизвикателства, свързани с тяхната обработка и представяне. Именно в рамките на този динамичен пейзаж науката за данните (Data Science) се превръща в събирателната дисциплина, имаща отношение и към работата с пространствени данни. В основата си науката за данните използва научната база на голям брой науки - математика, статистика, компютърни науки, а конкретно работата с пространствени данни включва и познания от основните географски направления, геоинформатика, ГИС и, разбира се, картография. Тази част от науката за данни, която е свързана конкретно с работа с пространствени данни, се нарича Spatial Data Science (Geographic Data Science) или наука за пространствени данни (наука за географски данни). Според проучване от 2023 г.1 92% от хората, включени в проучването, заявяват, че е изключително трудно да бъдат намирани и наемани експерти в това ново интердисциплинарно направление – Spatial Data Science.

В днешно време, при непрекъснатото генериране на данни от различни източници, способността за придобиване, анализиране и визуализиране на такива данни има първостепенно значение. Науката за данни е набираща все по-голяма популярност мултидисциплинарна област, в която се събират фундаментални знания от множество науки, технологии, машинно обучение и дори изкуствен интелект, чрез които се извършва анализ на данните и тяхната визуализация. Използването на тези нови методи и средства представлява само по себе си дълбока и иновативна промяна във възприемането и предаването на геопространствена информация.

Науката за данни в контекста на картографията и визуализацията на данни има няколко основни елемента:

  • Извличане на данни от различни източници – това е свързано с информираността на потребителите за официалните източници на данни, портали, предоставящи достъп до регистри, краудсорсинг инициативи, споделящи данни и всички други места, от които може да бъдат придобити нужните масиви от данни.

  • Почистване на данни и обработка – в тази стъпка обикновено се налага да бъде проверена достоверността на данните, да бъдат направени проверки за липсващи записи или нетипични стойности, които биха изкривили крайните резултати. При работа с данни, вкл. и геопространствени данни се изпозлват термините „чисти данни“ (clean data) и „мръсни, нечисти данни“ (dirty data или unclean data), за описване на състоянието им и тяхната пригодност за употреба.

  • Проучвателен анализ на данни (Exploratory Data Analysis -EDA), при който се изследват техническите и смислови аспекти на данните.

  • Визуализация на данните – обикновено е последен етап от работата с данни. Базираната на картографската наука визуализация на пространствени данни в съвременния свят включва използването на разнообразни техники и картографски методи за създаване на визуализации (географски карти, виртуални глобуси, диаграми и др.).

Видове данни, използвани за изработване на картографски визуализации

Източниците на пространствени данни за изработване на картографски визуализации могат да бъдат много и разнообразни – такива са повечето международни организации, министерства, агенции, общини, частни организации, не на последно място и обикновените хора. Източници на данни от технологична гледна точка са спътниците, които заснемат Земята, датчици, разположени в средата или ГНСС устройства, които могат да генерират данни. Според своя вид източниците могат да бъдат разделени на няколко основни категории:

  • Данни от спътници – това са данните, получавани при наблюдението на Земята от космоса.

  • Данни от сензори – в тази категория се включват данните, които се получават от наземни станции или датчици, разположени на терен – например за измерване на температурата, атмосферното налягане, влажността на въздуха и др.

  • Данни от векторизиране на карти – векторизирането на топографски карти например може да бъде източник на данни за релефа, водите, населените места и др. в ГИС формат.

  • Текстови източници – това са всякакви правила, заповеди, закони, правилници, наредби, учебна литература, книги, статии и т.н.

  • Статистически източници – в България това се явява Националният статистически институт, а в Европа – Евростат. В уеб сайтовете на тези организации могат да бъдат откривани множество масиви от данни и информация. Според Закона за статистиката2 статистическата информация е „обобщаваща, количествена и представителна информация за състоянието и/или динамиката на масови явления в съществуващи съвкупности от статистически единици в икономиката, демографията, социалната област и околната среда“.

  • Графични – в тази категория попадат карти, диаграми, схеми и всякакви графики, които могат да бъдат интерпретирани.

  • Предметно-образни – в тази категория от географска гледна точка попадат образци, които могат да бъдат събирани на терен, артефакти, проби, предмети – всичко, което се явява физически обект и което може да бъде източник на информация за състоянието на околната среда.

  • Други – освен посочените по-горе източници на данни и информация, можем да споменем и възможността да се използват интервюта със специалисти, консултации, допитвания и други техники, чрез които да се генерират данни или да се получи достоверна информация.

Често използвани файлови формати за изработване на картографски визуализации

Както всички други данни, така и векторните данни в ГИС може да съществуват в разнообразни файлови формати. Ако направим паралел с текстовите документи, то в този случай можем да работим с формати като .doc, .docx, .pdf, .txt и др. По същия начин, в зависимост от софтуера, с който работим, както и от източника на данни, който сме използвали, можем да оперираме с разнообразни файлови формати за пространствени данни. Подобно на повечето аспекти на процеса на картографиране, всеки формат на данните е повече или по-малко подходящ за конкретни типове проекти. Разликата между файловите формати се крие в това как се съхраняват данните, в какъв софтуер могат да се обработват, имат ли или не топология и др. (Chang 2015).

Един от най-популярните и до днес широко използвани формати е shapefile (използва се и на български език - шейпфайл), в който информацията за атрибутите на обектите се съхранява отделно (във файла .dbf) от геометричните данни (във файла .shp). Други типове данни, които са базирани на обекти, съхраняват тази информация заедно в една система, например форматът GeoJSON, който е популярен файлов формат за геопространствени данни в уеб пространството.

В Табл. 2.1. са показани някои от най-популярните формати за работа с данни за изработване на географски карти.

Формат

Описание

Разширение на файл

Shapefile

 

Един от най-разпространените формати на векторни данни; формат с отворен код, създаден първоначално за използване със софтуера ArcGIS

Състои се от няколко отделни файла - .shp, .shx, .dbf, .prj

GeoPackage (GPKG)

Отворен и некомерсиален формат за пространствени данни, който може да поддържа както векторни, така и растерни данни.

.gpkg

KML/KMZ 

https://digitalgeographyprogram.bg/wp-content/uploads/2020/07/Keyhole_Markup_Language.png

Стандарт за Google Earth, XML-базирана система за съхранение

KMZ (.kmz), съкращение от KML-Zipped, е геопространствен формат по подразбиране в Google Earth, като замени KML. Тази промяна се наложи поради компресирания характер на KMZ файловете, което позволява файловете да бъдат с по-малки размери.

.kml, .kmz

CSV

https://digitalgeographyprogram.bg/wp-content/uploads/2020/07/800px-CsvDelimited001.svg_-150x150.png

Може да се визуализира като таблица; може да представя само точкови данни; не поддържа проекции. Обикновено се използва при сваляне на данни в машинночетим формат и служи за добавяне на атрибути към вече съществуващи пространствени данни или при изработване на визуализации в софтуери, при които не е необходимо да се добавят пространствени данни, за да се изработят карти (напр. добавяне на CSV в Excel и визуализация на данните чрез 3D Map; добавяне на CSV в ГИС и присвояване на атрибутите към съществуващ слой).

.csv, .tsv

GPX

XML-базиран формат за съхранение на координати на следи от ГНСС устройства.

.gpx

GeoJSON/TopoJSON

Формат, написан в JavaScript Object Notation. Използва се често при създаване на уеб ГИС приложения.

.js, .json, .geojson

Geodatabase

How to Export Geodatabase Metadata to the ArcGIS Metadata 1.0 Format

Специфичен за ArcGIS файлов формат, позволяващ съхранение на различни видове пространствени данни в единна геобаза данни.

.gdb

OpenStreetMap

Free Openstreetmap Logo Icon - Download in Flat Style

Векторен ГИС файлов формат с отворен код, използван за проекти за съвместно картографиране в Openstreetmap.org.

.osm

AutoCAD Drawing Files

Формат, използван в софтуера AutoCAD (програма за компютърно проектиране/чертане (CAD)).

.dwg

TIFF и GeoTIFF: Tagged Image File Format

Често използвани файлови формати за растерни данни – спътникови изображения, аерофото заснемания и други растерни данни.

.tiff, .tif

LiDAR

LiDAR файловите формати (LAS или LAZ) се използват за съхраняване и управление на данни, заснети от LiDAR сензори. Те съхраняват данни от облак от точки, включително 3D координати и допълнителни атрибути, позволяващи детайлен анализ и визуализация на заснетата географска среда.

.las

Мултитемпорални файлови формати NetCDF и HDF5

Изпозлват се за съхранение на големи времеви серии от данни – например в изучаването на климата и работа с данни за десетки години.

.nc

Файлови формати за ГИС проекти - Esri ArcGIS Project (.aprx), QGIS Project (.qgs), ArcMap документ (.mxd)

Проектите в ГИС софтуера, с който потребителят работи, за да създаде географските карти или други картографски изображения, съдържат всички слоеве, данни, настройки и елементи.

.aprx, .qgs, mxd

Табл. 2.1. Често използвани файлови формати на пространствени данни за изработване на картографски визуализации

Във всеки конкретен случай или спрямо спецификите на източниците на данни, които се използват, може да се наложи да се работи или да се конвертират тези формати един в друг.

Източници на геопространствени данни

Както у нас, така и по света пространствени данни притежават, управляват и споделят множество организации:

  • Наднационални и международни организации – ЕС, Световната банка, услугите на програма „Коперник“ и др.

  • Министерства – напр. Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на вътрешните работи и др.

  • Общини

  • Агенции – напр. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Изпълнителна агенция по околна среда и др.

  • Бизнес организации, които създават, поддържат и продават геопространствени данни.

Геопространствените данни и ГИС технологиите започват своето развитие в България в началото на 90 -те години, веднага след края на социалистическия период. Въпреки 30-годишното внедряване и използване на тези технологии, в множество държавни и общински структури тяхното използване все още не е пълноценно. Едно от големите предизвикателства за науката, потребителите и бизнеса е получаването на данни от тези официални източници, които са отговорни за тях.

Според Директива 2019/10243 на Евопейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор, отворените данни трябва да бъдат разглеждани като данни в отворен формат, които могат да се използват свободно, повторно и да се споделят от всеки и за всякакви цели. Политиките за отворени данни могат да играят важна роля за насърчаването на социалното участие, разработката на нови услуги, основани на новаторски начини за комбиниране и използване на такава информация (Директива 2019/1024). В документа също така се дефинират тематични категории набори от данни с висока стойност, които включват (Приложение 1 на Директивата):

  1. Геопространствени данни

  2. Наблюдение на Земята и околната среда

  3. Метеорологични данни

  4. Статистика

  5. Дружества и собственост на дружества

  6. Мобилност

Видимо е, че една немалка част от този списък съдържа данни, които имат отношение към географската наука и картографията.

Директивата на ЕС за инфраструктура за пространствена информация (INSPIRE) от 2007 г. е въведена в законодателството на Република България със Закона за достъп до пространствени данни, в сила от 22.02.2022 г.. Отделът за данни в дирекция „Информационни системи и оперативна съвместимост“ на Държавната агенция за електронно управление е националното звено за контакт по директивата. Порталът за пространствени данни беше разработен след дългогодишно забавяне, а през декември 2020 г. беше въведен в употреба Национален каталог за пространствени данни, съдържащ неголям брой набори от пространствени данни. В страната има много източници на геопространствени данни, но в много специфични области съществува липса достъп до официални данни.

Портали с отворени данни в Република България

Правителственият портал с отворени данни се намира на адрес https://data.egov.bg/. В него могат да бъдат отквирани десетки хиляди набори данни в машинночетим формат (Фиг. 2.1.).

Фиг. 2.1. Портал за отворени данни на Република България

През месец декември 2020 г. започна да функционира и Националният каталог за пространствени данни на адрес https://inspire.egov.bg/, който цели да предоставя на граждани и заинтересовани организации геопространствени данни (Фиг. 2.2.).

Фиг. 2.2. Интерфейс на Националния портал за пространствени данни на България

Кадастралните данни на страната са достъпни на уебсайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър на адрес https://kais.cadastre.bg/bg/Map. С помощта на инструмент за идентифициране е възможно да се провери собствеността, типа и други атрибути на всеки обект. Агенцията отговаря и за поддържането на редица специализирани карти и регистри:

  • Регистърът на специализираните карти е достъпен за безплатно изтегляне на български език. Той включва карти и списъци за градско планиране, плажове и др. Наборите от пространствени данни също са достъпни за публично изтегляне.

  • Сертифициране на GNSS инфраструктура

Освен тези източници на пространствени данни, в страната има множество портали на общини, агенции, министерства и други видове организации, от които могат да бъдат получавани разнообразни видове данни.

Данни от краудсорсинг

Наличието на данни от OpenStreetMap е един от най-важните фактори, свързани с развитието на геопространствените технологии не само в България, но и по света. Въпреки че не са предоставени от официален източник, те се използват в официални проекти, провеждани от или в сътрудничество с обществени организации, министерства и агенции на практика в цял свят. Към месец септември 2023 г. това е най-големия в света проект с отворена база данни, генерирана чрез обикновените потребители (краудсорсинг).

Комерсиални доставчици на данни

В България работят както клонове на големи международни ГИС компании, така и някои местни такива. За различни нужди търсещите данни могат да получат добре подготвени бази данни, обхващащи цялата страна в различни мащаби.

Качество на данните

В научната литература са въведени и използвани множество методи за оценка на качеството на данните. Wang & Strong (1996) разглеждат източниците на данни през призмата на потребителските нужди, познати и изследвани от маркетинга. Един от основните фактори, които се разглеждат от двамата автори, е достъпността до данните и въпроса доколко изобщо потребителите на тези данни познават официалните източници, от които могат да ги достъпват, вкл. и начина на достъп.

По отношение на качеството на географските данни има създадени международни стандарти, които дефинират точните правила. Такъв стандарт е ISO 191574, според който качеството се дефинира чрез количествените елементи пълнота, логическа последователност, позиционираща точност, темпорална точност, тематична точност, използваемост.

Този международен стандарт установява принципите за описание на качеството на географските данни:

  • дефинира компоненти за описание на качеството на данните;

  • определя компоненти и структура на съдържанието на регистър за мерки за качество на данните;

  • описва общи процедури за оценка на качеството на географските данни;

  • установява принципи за отчитане на качеството на данните.

Следните референтни документи, изцяло или частично, са нормативно позовавани в стандарта, и са необходими за неговото прилагане:

  • ISO/TS 19103:2005, Географска информация — Език на концептуалната схема

  • ISO 19108:2002, Географска информация — Времева схема

  • ISO 19115-1:2014, Географска информация — Метаданни — Част 1: Основи1

  • ISO 19115-2:2009, Географска информация — Метаданни — Част 2: Разширения за изображения и данни в мрежа

  • ISO 19135:2005, Географска информация — Процедури за регистрация на артикули

Осигуряването на достъп до пространствени данни, които да отговарят на международните стандарти и изисквания, дефинирани по-горе, е изключително актуален проблем. В страната има много организации, явяващи се източници на геопространствени данни, но въпреки това за много специфични области липсват официални общодостъпни данни. Често се прибягва до използване на данни от краудсорсинг инициативи, тъй като органите, отговарящи за тяхното събиране и съхранение, не ги предоставят за свободно ползване.

Картографска генерализация

Генерализацията е изключително важен процес, през който се преминава при създаването на всяка една картографска визуализация. Това е процесът, при който се взема решение кои обекти от действителността трябва задължително да присъстват на картата и кои могат да бъдат премахнати или редактирани, защото нямат връзка с темата на картата, или просто не могат да бъдат изобразени в конкретния мащаб. Това води в някои случаи до необходимост от редакция на данните. При работа с различни видове данни в съвременния свят този традиционен за картографията процес може да бъде дефиниран като един специфичен момент от процесите на обработка и визуализация на данни, дефинирани в науката за данните.

Терминът генерализация произхожда от френски език, а коренът на думата е от латински и означава „общ, главен“. Лингвистичните корени добре показват същността на генерализацията - извеждането на типични черти и характерни особености на територията във връзка със съответното предназначение, тематика и мащаб на картите (Салищев, 1976).

Картографската генерализация за първи път е описана през 1921 г. от Екерт (Die Kartenwissenschaft), който казва, че по същество тя се състои в обобщение на съставните елементи на картата и че главният фактор е предназначението ѝ. Тук отново може да бъде направена връзка с идеите на Wang & Strong (1996), които също поставят потребителските нужди във фокуса при работата с пространствени данни. В зависимост от предназначението на визуализацията трябва да бъдат подбрани най-подходящите елементи, които да бъдат изобразени, а всички излишни да бъдат премахнати. Това обуславя необходимостта авторът да познава добре обекта, процеса или явлението, което картографира. Генерализацията е субективен процес и зависи от знанията и уменията на авторите на картографски произведения. Същите твърдения могат да бъдат открити в множество публикации, свързани с науката за данните, защото работата с данни винаги е дълбоко свързана със знанията, уменията, възгледите и субективната преценка на специалистите, които я извършват.

При извършване на генерализация трябва да се спазват някои основни принципи:

  • Елементите да се изобразяват така, че да се поддържа четимостта на картата на високо ниво;

  • Да се фокусира вниманието на потребителите към важните обекти на картата в контекста на нейната тема и предназначение;

  • Да се намали възможно най-много натрупването на излишни обекти, особено на малко пространство;

  • Предаването на необходимата информация на потребителя да бъде ясно и конкретно.

Фиг. 2.3. Репрезентация на реалния свят чрез аерофото карта (вляво) и уеб картографска услуга, използваща различни техники за генерализация на съдържанието (екранна снимка от портала bgmaps.com)

Техники за генерализация на съдържанието

При генерализирането на съдържанието на географските карти могат да бъдат използвани различни похвати, за да се онагледи по най-добрия начин изобразяваната територия в контекста на предназначението на крайния продукт. В този процес може да се използват някои от следните техники (Фиг. 2.4., 2.5., 2.6.):

  • Опростяване на формата – при него се извършва преглед на формата на обектите и се премахват ненужни детайли. По правило е добре на едромащабните карти обектите да се виждат във възможно най-голям детайл, а на дребномащабните те да имат опростен вид. Като частен случай на опростяването на формата можем да разгледаме изглаждането (smoothing), което води до промяна на геометричната форма и понякога преместване на обекта в пространството. Това е напълно допустимо, ако ще подобри четимостта на картата.

Един от най-често срещаните казуси при опростяване на обекти са пътищата в планинските части с множество завои, речни меандри, държавни граници.

  • Селекция на обекти – представлява редуциране на геопространствените данни, които ще бъдат използвани при изготвянето на картата, като авторът избира кои обекти от реалния свят са важни и трябва да бъдат изобразени и кои могат да бъдат елиминирани изцяло.

  • Групиране на сходни обекти – това включва обединяването на сходни по своя вид и характер обекти в един общ, който може да ги изобрази вкупом – например поставяне на надпис на цялата Стара планина, без да се отбелязват всички нейни съставни части (Берковска, Мала, Софийска планина и др.), когато това не е нужно или просто няма място за поставяне на съответните надписи.

  • Преувеличаване на важни обекти – допуска се увеличаване на размера на важни обекти (в разумни граници, разбира се), за да се виждат ясно и отчетливо на картите.

  • Преместване на обекти, за да се избегне претрупване

Фиг. 2.4. Техники за генерализация на данните при изработване на визуализации: А и Б – опростяване на формата при промяна на мащаба, В, Г, Д и Е – групиране на обекти.

Фиг. 2.5. Групиране на обекти по качествени показатели

Фиг. 2.6. Групиране по количествени показатели (Модификация по(Spence, 2018))

Ясно е, че не е възможно на една визуализация на пространствени данни да бъдат изобразени абсолютно всички обекти, процеси и явления, още повече, че планетата е изключително динамична и постоянно се изменя. Затова в процеса по генерализиране на обектите се преминава през различни стъпки, като например:

  • Изясняване на естеството на картографирания обект, процес или явление;

  • Определяне на най-подходящ мащаб, съобразен и с размера на изобразяваната територия. При дигитални карти с динамичен мащаб е необходимо да се дефинират обхвати на мащабите, при които ще се виждат конкретните обекти (слоеве);

  • Детайлно запознаване на наличните геопространствени данни, мащабът, в който са изчертавани и пригодността им за нуждите на конкретната карта;

  • Дефиниция на целева аудитория на картата и нейните специфични нужди.

Картографската генерализация при работа с уеб картографски услуги може да се наблюдава при всички уеб картографски портали (Фиг.2.7. в примера – Google Maps):

Фиг. 2.7. Генерализация в уеб картографската услуга на Google Maps

На Фиг.2.7. и 2.8. са показани само границите на държавите, някои от по-големите градове, горите, основната пътна мрежа и по-големи водни обекти. След приближаване към територията на България едно деление от мащаба отговаря на 50 km и се появяват нови обекти – още повече населени места, пътища и водни обекти. Виждат се и областните граници.

Фиг. 2.8. Генерализация в уеб картографска услуга в по-едър мащаб

При още по-голямо приближаване се виждат още и още обекти и детайли, което показва именно настройките, направени в базата данни – кои обекти с каква подробност да се показва в определени мащаби.

Картографската генерализация е важен момент от създаването на карти за широката аудитория. Типичен пример са транспортните карти – Фиг. 2.9. и 2.10., на които ясно се вижда генерализирането на линиите на метрото и градския транспорт. Линията на метрото например не е нужно да бъде представяна на такива карти с истинската детайлност, защото това би утежнило възприемането ѝ от аудиторията.

Схема на метрото

Фиг. 2.9. Схема на Софийското метро. Източник: Метрополитен ЕАД5

Друг интересен момент се явяват местата, на които има преплитане на много елементи, които трябва да бъдат изобразени. В този случай без генерализиране картите биха изглеждали претрупано и неразбираемо.

Фиг. 2.10. Детайл от Транспортна схема на София, автор: инж. Стоян Стоянов

В примера на Фиг. 2.10. се вижда умело използване на похвата за генерализиране на формата на обектите, в случая – маршрутите на линиите от градския транспорт в София. Във фрагментa е показана част от столичния град (между пл. Орлов мост и СУ „Св. Климент Охридски“), през която преминават голям брой линии на градският транспорт и без генерализирането им картата би изглеждала претрупана и нечетима.

Пристрастия, достоверност и комуникация на идеи чрез географски карти и други визуализации

Всяка картографска визуализация, независимо дали е статична карта, виртуален глобус, карта в мобилно приложение или друго, отразява в една или друга степен визията на своя автор за света. Понякога в процеса на изготвяне може да се стигне до редица морални, политически или принципни казуси, които следва да бъдат решени. Картографските продукти са и визуални комуникационни средства, чрез които може да се налагат възгледи, гледни точки, политически или религиозни наклонности. Когато картите се използват за целите на пропагандата, се вижда ясно изкривяване на факти от реалността с цел да се комуникира конкретна гледна точка (Kent, 2016).

На 23 юни 2016 г. в Обединеното кралство се проведе референдум, на който гражданите трябваше да отговорят на следния въпрос: Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз? (в оригинал: Should the United Kingdom remain a member of the European Union or leave the European Union?). Резултатите показаха, че почти 52% от гласувалите са избрали напускането на ЕС, което доведе до редица политически промени. По време на кампанията за референдума бяха използвани карти с цел пропаганда на идеи и от двата лагера. Картата на Фиг. 2.11. бе част от онлайн презентация, намираща се на уеб сайта Vote Leave.

Фиг. 2.11. Картографска визуализация, чрез която се правят внушения за идващите милиони мигранти към Обединеното кралство (Vote Leave, 2016).

Основната комуникационна идея на картата е да покаже колко много нови емигранти биват допускани в Обединеното кралство, благодарение на ЕС. Използвана е голяма оранжева стрелка, показваща как едва ли не тези хора могат директно да пристигнат на острова от Сирия и Ирак. Вижда се, че всички държави, които се намират в пространството между Сирия и Ирак от една страна, и Обединеното кралство от друга, дори не са надписани. Картата внушава още че Турция, която притежава огромен брой население, ще се присъедини съвсем скоро към Съюза, което в действителност е силно преувеличено.

На Фиг. 2.12. е показана схема, която използват активистите от кампанията за оставане в ЕС. Тя има елементи на карикатура и показва контура на остров Великобритания, яхнал и водещ ЕС, който е изобразен като животно.

Фиг. 2.12. Картографска визуализация на активистите за оставане в ЕС.

И двата примера използват добре познати техники от картографската пропаганда. Географските карти са използвани в миналото и със сигурност ще продължат да бъдат използвани за налагане на мнения и гледни точки, тъй като са много удобни комуникационни инструменти.

Един от най-ярките примери от българската история, който прави допирна точка между картите, политическите събития и карикатурата, е Райко Алексиев. В неговите творби може да се открият множество примери за комбинация на картографски техники и художествени способи, чрез които се откриват скрити послания, правят се внушения или изводи от случили се събития (Фиг. 2.13. и Фиг. 2.14.).

https://lh4.googleusercontent.com/5xvkRkCnSHWiT24jO319vbucyRt5uOemhDpYxDxu3vtCY1PD57kZIBhnUB6UpxCE2O9qQWHdIbXV3MW-xyzuh1GKczQrjoyjP-bNXIRqcA1F4opB0kidvFfE6qr3-2Qw-AxtH6i4

Фиг. 2.13. Европа, година преди началото на ВСВ. (Алексиев, 1938)

Фиг. 2.14. Карикатура „Балканско умножение“ с коментар от автора „Балканските страни от четири станаха седем“, в. Щурец, 1935 г. (Алексиев, 1935)

Важна допирна точка между картографията и международните отношения днес, са базовите принципи за изобразяване, например коректното изписване на надписите на държавите, както и правилното изобразяване на границите между тях. На места, където има конфликти между страните или определени териториални спорове, може да се видят големи различия при изобразяването на една и съща територия. Такива примери могат да се видят в училищни атласи в Израел и съседните страни, Украйна и Русия спрямо п-в Крим и др. (Фиг. 2.15. и Фиг. 2.16.).

Фиг. 2.15. Изобразяване на п-в Крим след събитията от 2014 г. – вляво с пунктир, когато Google Maps се отваря от България и в дясно – с плътна линия, когато Google Maps се отваря от Русия.

Тези казуси имат и глобално картографско измерение. Всеки един уеб сайт, който предлага на потребителите си дигитална картографска услуга, е изправен пред безброй такива казуси, като в исторически план има дори случай, при който почти се стига до война.

Фиг. 2.16. Историческа карта от училищен атлас, издаван в Република Македония, който показва македонската гледна точка за събитията от X – XI в.

През 2010 г. между Никарагуа и Коста Рика възниква спор за това на кого принадлежи конкретна територия между двете държави6, като властите в Никарагуа буквално се аргументират с това, че „територията е показана като наша в Google Maps“. По-късно от Google правят корекция и изобразяват територията като част от Коста Рика, което е и правилно от гледна точка на постигнатите международни споразумения към този момент. Този случай остава в историята като „Първата Google Maps война“ и до днес се дава като пример за това колко голямо влияние имат дигиталните карти и до каква степен показваното от тях се счита за достоверно от аудиторията (BBC, 2014) (Political Cartography: From Bertin to Brexit, 2016).

Най-важното от тази глава:

  • Подборът на източниците на данни, вкл. и правилната селекция спрямо тяхната достоверност, е важна част от процеса по изработване на картографски визуализации.

  • Картографските визуализации прдставляват пространствени модели на ралния свят, на които обаче не са изобразени всички обекти от него, а са подбрани само тези, които имат значимост в конкретния случай. Затова всяка творба има определено ниво на детайлност и познаването на техниките за картографска генерализация е от ключово значение за добрия краен резултат.

  • При създаването на визуализации авторите трябва да съобразяват източниците на данни и с официалната позиция на България по определени теми, касаещи международните отношения, политическата ситуация или деликатни теми, важни за обществото.

Comments
0
comment
No comments here
Why not start the discussion?