Картографската визуализация в миналото

До края на XV в. картографски школи възникват в три основни географски района: Европа, Близкия Изток и Азия (Ehrenberg, 2006). Във всеки един от тях се развиват специфични традиции за графично изобразяване на пространството. Едва към края на този период започва обмяна на идеи и практики между тях. Картографията се развива и в други райони на планетата, но в по-малки пространства, в изолирани племена и отдалечени един от друг региони. Факт е, че хората по целия свят още от най-дълбока древност са се опитвали да запазят информацията за околността на обитаваната от тях територия.

Първи опити за представяне на пространството върху карта

Въпросът за това коя е най-старата карта в света предизвиква спорове в научните среди до днес. Проблемът се състои в това, че още в най-дълбока древност хората са рисували по стените на пещерите, които са били техен дом и подобни рисунки, наподобяващи схеми на околността или вижданията им за Вселената, са запазени и до днес. Много е трудно да се разграничи и определи дали един артефакт от тези най-древни времена, е карта или художествено изображение. В най-голямото и подробно изследване на Историята на картографията в света – The History of Cartography Project1, който вече в продължение на повече от 30 г. няма аналог, по отношение на най-старите начини за изобразяване на пространството е даден пример и от България. Пещерна рисунка от Магурата е посочена като космологична рисунка на познатия свят на хората, обитаващи това място2 (Фиг. 1.1.).

Фиг.1.1. Космологична рисунка от пещера Магурата. Изобразено е Слънцето, под него земният свят (с две успоредни линии), а под него – отвъдното.

През 1979 г. в пещера в Германия е открито парче от кост от мамут с дупки на определени места, за което през 2003 г. Rappenglück (2003) твърди3, че представлява карта на съзвездието Орион. Датирано е на около 33 хил. години. В други пещери, като Ласко във Франция, са откривани също подобни артефакти с картографска стойност. Артефакти с претенции за стари картографски произведения се намират още в Италия, Чехия, Турция и др. Примери на народи, имащи разнообразни, макар и примитивни картографски умения, могат да се дадат и с индианците от долината на р. Колорадо, ескимосите от Северна Гренландия, някои племена в Амазония и др. (Канев, 1965). Всички примери, споменати до тук, представляват преход от рисуването към картографията. Както днес, така и в древността, картографските произведения отразяват виждането на народите за света и тяхното място в него.

Тъй като е трудно да се стигне до консенсус за това коя е най-старата карта, на която е изобразена територия (за разлика от пещерните космологични рисунки или карти на звездното небе), тук ще споменем някои от най-важните примери от различни места по света.

Древноизточна картографска школа

За най-старата карта на света може да се смята Вавилонската карта4 (Фиг. 1.2.), наричана още Imago Mundi. Тя е открита в Ирак, изработена е от глина и представлява целият познат за нейните автори тогавашен свят. Съхранява се в Британския музей в Лондон и е датирана ок. V-VI в. пр. Хр.

Фиг. 1.2. Вавилонска карта на света

Около централната част на картата са изобразени седем триъгълника, които приличат на лъчи. Те показват посоките и разстоянията от Вавилон до различни обекти.

Друг пример, който от някои археолози е посочван за най-старата карта на света, е глинена плочка с размери 7.6 × 6.8 cm, открита близо до иракския град Киркук през 1930 г. Тя представлява карта на речна долина, простираща се между два хълма. Картографът Лео Багров я датира с възраст 7000 г. пр. Хр (History Of Cartography Project, Volume 1, 1987).

Картографията в Древна Гърция и елинистичния свят

Научната основа на западните картографски традиции е формирана с класическите гръцки теории за естеството и формата на Земята (Ehrenberg, 2006). Питагорейците въвеждат концепцията за сферичната Земя около V в. пр. Хр. (Канев, 1965). Първата карта на земната повърхнина, позната на древните гърци, е съставена от гръцкия математик и философ Анаксимандър (610 – 540 г. пр. н.е.) (Фиг. 1.3.). Той изобразява Земята като плосък кръг, около който се намира океанът. В централната част е Средиземно море, а около него са Европа, Азия и Либия (Африка). Същият образ на Земята може да се види описан и в Омировата „Илиада“.

Фиг. 1.3. Светът според Анаксимандър5.

Анаксимандър изобретява слънчевия часовник и за първи път използва картографска проекция.

Благодарение на завоеванията на Александър Македонски и основаването на град Александрия се поставят основите на Александрийската научна школа, която е първата в такъв мащаб и притежаваща най-голяма за времето си научна база в света. Нейният окончателен край идва през 341 г., когато библиотеката е изгорена до основи от християнски последователи. Въпреки това, нейното значение за развитието на картографската наука е много голямо.

По времето на Аристотел и неговите ученици се възприема идеята за сферичната форма на Земята и започва въвеждането на концепцията за географска ширина и дължина, като първоначално линията, която разделяла според тях Земята на две части, е наречена „диафрагма“.

Ератостен е ученият, който прави първия успешен опит за приблизително точно измерване на дължината на меридиана. През 220 г. пр. н.е. той забелязва, че на пладне в деня на лятното слънцестоене лъчите на Слънцето падат под прав ъгъл спрямо равнината на Земята в кладенците на гр. Сиена (днес – Асуан, Египет). Той прави извода, че в този ден Слънцето е в зенит. На следващата година, в същия ден, той измерва зенитното отстояние на Слънцето в гр. Александрия, което се оказва 7⁰ 12‘. От търговците, живеещи в района по това време, той знаел, че разстоянието между двата града е 5000 стадия. Така той изчислява дължината на радиуса на Земята на 39 800 стадия, което прави 7364 km. Днес знаем, че това разстояние е 6371 km. Това постижение е изумително за своето време и е един от най-добрите примери за блестящата картографска школа на Древна Гърция и Елинистичния свят.

Ератостен е наричан „бащата на Географията“. Той е автор на тритомната „География“, в която описва и картографира целия познат за него свят. Освен това той разделя Земята на 5 климатични зони, използва паралели и меридиани, за първи път в историята поставя имената на над 400 населени места на картата. Неговото произведение не е оцеляло до наши дни, но части от научните му постижения все пак са достигнали до нас, благодарение на неговите последователи.

Хипарх е ученият, който въвежда понятията географска ширина и географска дължина, като прави промяна в разделянето на окръжността на 360 градуса (Канев, 1971). Той е критикувал сериозно идеите на Ератостен, за което дори е упрекван. Идеите му за Земята, ойкумена и световния океан намират отражение в една от най-значимите творби на Древността – „География“ на Клавдий Птолемей, където за основа на картите се използва именно неговата конусна проекция.

Птолемей (ок. 100 – 170 г.) живее в гр. Александрия, част от римската провинция Египет и е най-вероятно с гръцки корени. Неговата втора книга се казва „География“ (Geographia) и се състои от няколко части, подробно описващи света, в който е живял. Картите, които са част от творбата, съдържат мрежа от паралели и меридиани, върху която са нанесени всички познати по онова време обекти, простиращи се от района на о. Мадейра и Канарските острови, през Средиземноморието, а на изток до Китай. Оригиналите на „География“ не са запазени до днес, но във вековете знанието от книгата му успява да достигне до XV в., когато бива създадена известната днес Птолемеева карта на света6 (Фиг. 1.4.)

Фиг. 1.4. Птолемеевата карта на света от XV в., представяща описанието на автора за ойкумена7

Китайска картографска школа

Древната китайска школа оставя богато наследство. Най-старите карти са датирани от IV в. пр. Хр., а за основа и във вековете след това са използвани разнообразни материали – коприна, камък (Фиг. 1.5.)8, дърво, глина.

Фиг. 1.5. Yu Ji Tu или Карта на следите на Ю Гонг e издълбана в камък през 1136 г. (Ehrenberg et all., 2006) и изобразява изключително прецизно картографираната територия. Вижда се мрежата от линии (грид), които и днес се използват в картографията.

Китай е родината на компаса. Той е изобретен по време на династията Хан9 (ок. 300-200 г. пр. Хр.), а в Европа започва да се използва едва в XIII в. Първоначално основната посока, която е използвана в древните компаси е била юг, откъдето идва и името им на китайски език – „сочещ на юг“ (sīnán 司南) (Фиг. 1.6., 1.7., 1.8.).

Фиг. 1.6. Компас от времето на династията Хан (206 пр. Хр. – 220 сл. Хр.)

Фиг. 1.7. Класически компас

Фиг. 1.8. Компасите в днешно време се използват дори като мобилни приложения в смартфоните.

Картографията в Древен Рим

Картографията в Древноримската империя се развива във връзка с многобройните завоевателски походи (Канев, 1971). Най-известното произведение от този период, достигнало до днес благодарение на свое средновековно копие от XIII в., се нарича Пойтингерова карта (Tabula Peutingeriana). Тя представлява пътна карта, на която са включени всички земи от о. Великобритания чак до Индия. Оригиналът на картата е датиран от времето на император Август (27 г пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.).

Днес картата се съхранява в Австрийската национална библиотека във Виена. Тя се състои от 11 части, като най-западната (с Британските острови и Пиренейския п-в) е изгубена. Размерите са 6.8 m Х 34 cm (Фиг. 1.9.), а България е изобразена на свитък VI и свитък VII.

Фиг. 1.9. Цялата Пойтингерова карта10

На картата са обозначени разстоянията между градовете и може да се види ясно важността на Рим като транспортен център в границите на империята (Фиг. 1.10.).

Фиг. 1.10. Рим, изобразен на Пойтингеровата карта

На картата присъстват и множество български населени места (Фиг. 1.11.).

Фиг. 1.11. Сердика (дн. София) и Филипополис (дн. Пловдив), изобразени на Пойтингеровата карта.

Картографията през Средновековието

Средновековието се приема от учените за период на сериозен упадък – това е време, в което господстващата представа за света се управлява от религията. Библията се превръща в основен източник на информация за хората, а знанието, натрупано в Древността се превръща в ерес. Идеите за кръглата форма на Земята се отхвърлят.

През VII в. Исидор Севилски, архиепископ на гр. Севиля (Испания), създава няколко научни произведения. Две от тях, свързани с картографията, са „За природата на нещата“ (De natura rerum) и „Етимологии“ (Etymologiae). Информацията, която се съдържа в тези произведения, става основа за създаването на множество карти от нов тип – това са Т-О картите. Името им идва от начина, по който изглеждат континентите от Стария свят, изобразени заедно с познатите тогава големи водни басейни (Фиг. 1.12. и Фиг. 1.13.)

Фиг. 1.12. Т-О карта11

Фиг. 1.13. T-O карта от XV в.12

В архивите от Средновековието на европейската традиционна картография са запазени множество образци и на картите на света, които се наричат mappa mundi (от лат. ез. mappa – „карта“ и mundus – „свят“). Много от тях са именно Т-О карти, а други показват света по различен начин. Макар да имат историческа и художествена стойност, тези карти представят обектите изключително неточно.

Ислямска картографска школа

В процеса на своето придвижване към Средиземноморието и Европа, арабите успяват да възприемат много от научните достижения на древногръцките и древноримските учени. Един от най-бележитите учени от арабската школа е ал Идриси, който издава атлас с името Tabula Rogeriana през 1154 г. Тя е изключително прецизна и изобразява с голяма точност обектите (Фиг. 1.14.), като при съвременната ѝ интерпретация трябва да се има предвид, че тя е обърната на 180° - нагоре е посоката юг.

1.14. Tabula Rogeriana13

Османският картограф Пири Реис е мореплавател и пътешественик с особени заслуги в развитието на картографията. Той е автор на карта на света, на която са изобразени с голяма детайлност части от Европа, Северна и Южна Америка (Фиг. 1.15.). Годината на създаването ѝ е 1513 г. и с нея са свързани много митове. Смята се, че тя е направена като копие на картата на света на Христофор Колумб, която не е запазена до наши дни. Запазен е само фрагмент от картата на Реис – почти 1/3 от нея.

Фиг. 1.15. Запазеният до днес фрагмент от картата на света на Пири Реис14

Картите след Великите географски открития до XX в.

Един от най-важните фактори, които спомагат развитието на мореплаването, е навлизането на компаса в европейските земи. Така става възможно с много бързи темпове да бъдат развити редица пристанищни градове като търговски центрове, особено в Италия. Нуждата от специализирани морски карти, на които с точност да може да се определят азимутите при движението на корабите, води до появата на картите портолани. На тези са нанесени изключително подробно обектите по картографираните крайбрежия, а вътрешността на сушата често е декорирана или празна. В моретата и океаните са нанесени компасни рози, от които излизат лъчи във всички посоки.

За първа портоланна карта се смята Carta Pisana от XIII в. Името ѝ е дадено, защото е открита в гр. Пиза, Италия. На нея са изобразени Средиземноморието и Атлантическото крайбрежие на Европа (Фиг. 1.16.)

Фиг. 1.16. Carta Pisana15

Появата на компаса в Европа и портоланите се превръщат в основни фактори, от гледна точка на картографията, за началото на Великите географски открития. През този период интензивното корабоплаване води до значителна нужда от изработване не само на портолани, но и на карти на новооткритите земи.

Започва активен период на създаване на множество карти на Новия свят. През 1500 г. Хуан де ла Коса създава първата карта, на която са изобразени Северна и Южна Америка, заедно с Европа, Азия и Африка (Фиг. 1.17.) .

Фиг. 1.17. Карта на Хуан де ла Коса16

Един от най-известните картографи, оставил значително наследство, е Герардус Меркатор (1512 - 1594). Неговата карта от 1569 г. (Фиг. 1.18.) е базирана на изработената от него и носеща до днес името му картографска проекция, която изобразява локсодромата17 като права линия. Меркаторовата проекция е цилиндрична и изобразява паралелите и меридианите като прави линии, перпендикулярни едни на други. Картите на Меркатор притежават математическа основа, което ги прави много по-точни и прецизни, отколкото предходните картографски произведения (Фиг. 1.19.).

Фиг. 1.18. Карта на Меркатор от 1569 г.18

Фиг. 1.19. Сегмент от картата на Меркатор, в която се вижда и територията на съвременна България19

Друг представител на Фламандската (Нидерландска, Холандска) школа, която по това време е в разцвет, е Абрахам Ортелий. Той е автор на първия съвременен атлас, който носи името Theatrum Orbis Terrarum и е издаден през 1570 г (Фиг. 1.20.).

Фиг. 1.20. Карта на света от атласа на Ортелий20

През XVII – XVIII в. се поставят основите на съвременната картография, като тя вече използва новите натрупани геодезически и математически знания. Изобретяват се множество нови проекции, картите стават все по-точни, създават се и първите прецизни карти на Новия свят (Фиг. 1.21.).

Фиг. 1.21. Карта от 1644 г., показваща Нова Гвинея, Австралия, Тасмания и Нова Зеландия21

Една от първите тематични карти, допринесла за развитието на климатологията, е картата, съставена от Уилям Уудбридж по идеите на Александър фон Хумболт. На нея са изобразени климатичните пояси (Фиг. 1.22.)

Фиг. 1.22. Климатичната карта по идеите на Хумболт22

Друго произведение, с което Хумболт остава в историята, е илюстрацията, поместена в неговата „География на растенията“ (1807 г.) , в която е представен профил на вулканите Чимборасо и Котопахи, върху който са нанесени растителните видове в различните височинни пояси (Фиг. 1.23.). Тази илюстрация се използва и днес, за да се правят сравнения между височините, на които Хумболт е открил различни видове растения и височината, на която се намират те днес. Така може да се правят изводи за влиянието на промените на климата върху растителността за последните няколко века.

Фиг. 1.23. Визуализация на височинните пояси на Хумболт23

Представител на френската картографска школа от XIX в. е Николас Тисо (1824 - 1897). Той остава в историята като автор на индикатрисите на деформациите (Фиг. 1.24.) (още наричани на негово име индикатриси на Тисо или елипси на Тисо). Те представляват ефективен начин за визуално възприемане на деформациите, които се получават при използване на различни картографски проекции и се използват в теорията на картографията до ден днешен.

Фиг. 1.24. Светът, изобразен с Меркаторовата проекция и индикатриси на Тисо, показващи деформациите

През XIX и XX в. картографски произведения започват да се създават в специализирани звена, организации и военни служби. Държавите започват да организират картографирането на собствените си територии. Създават се множество нови уреди, технологии, усъвършенстват се принципите и научната основа на картографията.

Една от най-големите международни инициативи е създаването на Международната карта на света в мащаб 1:1 000 000, предложена от немския географ Албрехт Пенк през 1891 г. Идеята му е била да се направи пълно и стандартизирано картографиране на целия свят, в карти с еднакви мащаби и с еднакво оформление, съдържащи както природни, така и социално-икономически обекти. До пълна реализация на проекта не се стига, но въпреки това и до днес топографските карти, създавани в много държави, вкл. и у нас, използват заложените в проекта принципи.

Първоначално бюрото, занимаващо се с инициативата, е позиционирано в Лондон, но след Втората Световна война с организацията на проекта се занимава ООН. Към 90-те години на XX в. идеята отпада от дневния ред на организацията, поради невъзможността да бъде изпълнена, а и поради факта, че голяма част от вече изготвените карти стават неактуални. Въпреки това, разграфката на милионната карта на света, разработена за този проект, се използва и до днес.

Швейцарецът Едуард Имхоф (1895 - 1986) остава в историята на картографията богато наследство, свързано с различните техники за изобразяване на релефа. Той е автор на множество карти и атласи (Фиг. 1.25.).

Фиг. 1.25. Карта на Едуард Имхов24

Картограф с високи заслуги в картографирането на моретата и океаните е Мари Тарп (1920 - 2006). Тя създава, в партньорство с колегата си Хийзен, първата карта, изобразяваща дъното на Атлантическия океан, на която се виждат в детайли разнообразните релефни форми, вкл. и Срединноатлантическия хребет. Това води до промяна в парадигмата в науката – приема се теорията за континенталния дрейф и тектониката на плочите (Фиг. 1.26.).

Фиг. 1.26. Карта на Мари Тарп, показваща нов начин за изобразяване на дъното на моретата и океаните25

През XX в. се поставят основите на съвременната картография – днес тя използва високотехнологични средства за събиране на данни, използват се разнообразни софтуерни продукти за тяхната визуализация и интерпретация. По време на Първата и Втората Световна война географските карти имат важно стратегическо значение, което води и до съществен напредък в създаването и използването им – използват се самолети (за създаването на ортофото карти), създават се прецизни планове и едромащабни топографски карти. Във времето след Втората Световна война на много места по света се създават институти и различни организации, които да отговарят за картографирането, а по-късно и за събирането на геопространствени данни. Организации, свързани с картографията днес, са Международната картографска асоциация, Британското картографско дружество, както и бившата Картографска секция на ООН, която през 2015 г. сменя името си и се превръща в Секция по геопространствена информация26.

Възникване и развитие на визуализацията на данни

Визуализацията на данни е неизменна част от комуникацията и анализа на информация. В първоначалните етапи на своето развитие това съвременно направление е най-вече свързано с картографията, която, както вече стана ясно, е една от най-древните науки. Именно чрез нейната теоретична база развитието си започва това интердисциплинарно направление, свързващо науки като статистика, математика, картография, а дори и изкуството. В множеството стари географски карти, достигнали до нас, могат да бъдат открити елементи от визуализация на данни. Например, през 1850 г. лондонският картограф Джеймс Рейнолдс, заедно с гравьора Джон Емсайл, създават „Панорамен план на основните реки и езера“ (в оригинал: Panoramic Plan of the Principal Rivers and Lakes) (Фиг. 1.27.). Визуализацията показва най-големите реки в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка (42 броя), както и 36 езера. За изобразяването на реките са използвани различни техники – те са генерализирани, стилизирани, и дължините им са показани така, че да е видима разликата между отделните обекти. С ярък цвят са показани по-големите градове, намиращи се по теченията на изобразените реки.

Фиг. 1.27. Панорамен план на основните реки и езера, Джеймс Рейнолдс, James (1850)27

Чрез сходни техники от същия автор са изобразени и планините по света, показани на фиг. 1.28. В долната част на визуализацията са изброени обектите, а височините им могат да бъдат прегледани и сравнени чрез скалите в лявата и дясна част на творбата.

Fig.1.28. Панорамен план на най-високите планини в света, Джеймс Рейнолдс, (1850).28

Визуализации на данни с образователни и популяризационни цели са изработвани и в България (Фиг. 1.29). На плаката, предназначен за ученици в 7. клас, са изобразени част от теоретичните постановки, изучавани в часовете по География.

Fig. 1.29. Визуализация на данни, предназначена за ученици в 7. клас в България (1979)29

Развитието на визуализацията на данни днес се характеризира с разработването на иновативни инструменти, софтуер и техники за изследване, анализиране и представяне на данни по визуално завладяващи начини. Интерактивната визуализация на данни позволява на потребителите да се „докоснат“ до данните, да манипулират променливи и да получат представа чрез проучване в реално време. Тази промяна се движи от нарастващата сложност и обем на данните, както и от търсенето на по-интуитивни и удобни за потребителя методи за визуализация. Интегрирането на различни техники за визуализация и подходи от различни области, като информационен дизайн, компютърна графика и когнитивна наука, допринесе за голямото развитие на визуализацията на данни през XXI век.

България в старите карти

Поради географското положение на българските земи, територията на страната ни присъства в множество картографски произведения от миналото. Всяка географска карта от миналите периоди е субективна и отразява логиката, вижданията и представите за света на автора, дори политическите или философските му виждания. Орачев (2005) дефинира европейската картографска логика по отношение на изобразяването на Балканите до XIX в. по следния начин: „има признати владетелски права (наследствена или придобита корона) - има държава, както и обратното“. Това е и причината страната ни да присъства в надписите, поставяни на картографските произведения още след приемането на Християнството през 864 г., a дори и след падането под османско владичество.

История на картографията в България

Първата карта, която е направена от българин и е изцяло на български език, се нарича „Карта на сегашна Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земи“, а неин автор е Александър Хаджирусет. Създадена е през 1843 г., състои се от 4 отделни листа и е отпечатана в Страсбург (Фиг. 1.30 и 1.31.). През 1924 г. е преиздадена от проф. Анастас Иширков като книга 4 от Географската библиотека на Българското географско дружество30

Фиг. 1.30. Корицата на картата на Александър Хаджирусет31

Фиг. 1.31. Изданието на картата от 1924 г. от проф. Иширков, издание на Българското географско дружество (Архив на Националната библиотека, сигн. Кр 271).

Първият български глобус е изработен от Неофит Рилски през 1836 г. Той е бил предназначен за употреба в Априловската гимназия в Габрово. Негово копие днес се съхранява в Националния музей на образованието, който се намира в сградата на училището, а оригиналът може да бъде видян в Рилския манастир.

След Освобождението започва постепенно развитие на картографската наука у нас. Създават се топографски карти, планове на населени места, публикуват се научни трудове в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Българската академия на науките и др. През 1899 г. започва създаването на първата българска топографска карта, която използва като основен източник руската топографска карта. Мащабът е 1:40 000. Картата е завършена и издадена през 1920 г. (Пенев, 2013). До 1952 г. страната е изцяло картографирана с топографски карти в мащаб 1:25 000. След Втората Световна война (1951 г.) е създадено Главно управление по геодезия и картография, което се занимава с геодезическа, картографска и нивелационна дейност.

За да бъдат посрещнати нуждите на студентите на Геолого-географския факултет на Софийския университет се създават множество тематични карти, отразяващи развитието на научните географски направления. След 1944 г. се създават редица тематични карти, атласи и поредици.

По-големи архиви в страната днес са налични в Картната колекция на Националната библиотека, СУ „Св. Климент Охридски“, Централен държавен архив (колекцията на д-р Симеон Симов (Хамбург) и др.

Влияние на картографските произведения от миналото върху съвременната визуализация на данни

Визуализацията на данни днес често включва използването на различни базови карти, достъпни чрез използването на уеб картографски услуги (напр. Carto, Mapbox, библиотеката Stamen Maps и др.). В зависимост от целите на картографираната част от територията, както и възможностите на избраната от потребителя услуга за съответния мащаб, могат да бъдат използвани разнообразни варианти, които притежават дизайн, свързван с различни периоди от историята на картографията. На Фиг. 1.32. се виждат базови карти, достъпни в ГИС, чрез които може да бъде постигнат такъв ефект.

Фиг. 1.32. Базови карти Stamen Watercolor (горе, ляво), Carto Antique (горе, средата), Esri DeLorme (горе, дясно) и MapBox Mineral (долу)

В изработването на традиционни (статични) картографски произведения също може да бъдат открити примери за приложение на техники, методи и цветови схеми от минали периоди. На фиг. 1.33. е показана карта, изобразяваща руската инвазия в Украйна между 24 февруари и 10 март 2022 г. В оформлението на картата са използвани множество техники, които да наподобяват външния вид на картите от войните през XX в.

Фиг. 1.33. Карта на руската инвазия в Украйна към 10 март 2022 г., автор: Guthrie Alexander

Особено впечатление прави наличието на прегъвка по средата (Фиг. 1.30.), която е част от дизайна (картата не е хартиена и е налична само като електронен файл).

Фиг. 1.34. Фрагмент от картата на Guthrie Alexander, съдържащ следи от сгъване, добавени в дизайна.

Най-важното от темата

1. Картографската визуализация претърпява големи трансформации през различните етапи на своето развитие. В разгледаните примери могат да бъдат открити творби, които имат огромно значение за визуализацията на данни в съвременните карти, дори в такива, предоставяни чрез уеб или мобилни услуги.

2. Във всички етапи от развитието на картографията основен фактор за начина на изобразяване на пространството е предназначението на картата, както и нуждите на потребителите ѝ.

3. В последните две десетилетия достъпността на хората до разнообразни картографски архиви стана лесно и бързо, чрез използването на дигиталните архиви на различни организации. Така дизайнери, картографи и всички други специалисти, които имат интерес да използват стари картографски произведения, дори като вдъхновение за създаването на модерни уеб услуги с подобен дизайн, могат да се възползват от тях.